Към съдържанието

Спрежение на глаголите

В речниците глаголите са дадени в основната си форма, т.е. в инфинитив.
В инфинитив глаголите завършват на -en (machen) или -n (wandern).

При отстраняване на инфинитивното окончание остава коренът на глагола - mach-, wander-.
. Във всяко лице той получава различно окончание.

Повечето глаголи приемат следните окончания:

  • ich (= аз)
-e
  • du (= ти)
-st
  • er (= той)
  • sie (= тя)
  • es (= то)
-t
  • wir (= ние)
-en
  • ihr (= вие)
-t
  • sie (= те)
  • Sie (= Вие)
-en

напр.

kommen → komm-en
идвам
ich komme
wir kommen
du kommst
ihr kommt
er, sie, es kommt
sie, Sie kommen
machen → mach-en
правя
ich mache
wir machen
du machst
ihr macht
er, sie, es macht
sie, Sie machen
brauchen → brauch-en
имам нужда, нуждая се
ich brauche
wir brauchen
du brauchst
ihr braucht
er, sie, es braucht
sie, Sie brauchen

Формите на някои глаголи трябва да се научат наизуст.

sein (= съм)
ich bin
wir sind
du bist
ihr seid
er, sie, es ist
sie, Sie sind
haben (= имам)
ich habe
wir haben
du hast
ihr habt
er, sie, es hat
sie, Sie haben
werden (= ставам)
ich werde
wir werden
du wirst
ihr werdet
er, sie, es wird
sie, Sie werden
wissen (= знам)
ich weiß
wir wissen
du weißt
ihr wisst
er, sie, es weiß
sie, Sie wissen

Ако коренът на глагола завършва на:

  • -s- → reis-en (= пътувам)
  • -ss- → küss-en (= целувам)
  • -ß- → heiß-en (= казвам се)
  • -z- → duz-en (= говоря на „ти“)
  • -tz- → sitz-en (= седя)

във формата си за второ лице на единствено число (du) приема окончание -t.

heißen → heiß-en
казвам се
ich heiße
wir heißen
du heißt
ihr heißt
er, sie, es heißt
sie, Sie heißen

Ако коренът на глагола завършва на:

  • -t- → arbeit-en (= работя)
  • -d- → bad-en (= къпя)
  • -tm- → atm-en (= дишам)
  • -chn- → zeichn-en (= рисувам)
  • -ffn- → öffn-en (= отварям)

завършва, получава във второ лице единствено число (du) окончание -est,
получава в трето лице единствено число (er, sie, es) окончание -et,
получава във второ лице множествено число (ihr) окончание -et.

arbeiten → arbeit-en
работя
ich arbeite
wir arbeiten
du arbeitest
ihr arbeitet
er, sie, es arbeitet
sie, Sie arbeiten
baden → bad-en
къпя
ich bade
wir baden
du badest
ihr badet
er, sie, es badet
sie, Sie baden

Ако коренът на глагола завършва на:

  • -eln-→ sammeln (= събирам)

завършва, в първо лице единствено число ( ich (= аз) ) отпада -e от корена на глагола.
коренът на глагола получава в първо лице множествено число ( wir (= ние) ) и в трето лице множествено число ( sie (= те) , Sie (= Вие) ) окончание -n.

sammeln → sammel-n
събирам
ich sammle
wir sammeln
du sammelst
ihr sammelt
er, sie, es sammelt
sie, Sie sammeln

При спрягане на някои глаголи гласната в корена им се променя. Тази промяна на гласната възниква само във второ лице единствено число (du) и в трето лице единствено число (er, sie, es).

a → ä при schlafen

schlafen → schlaf-en
спя
ich schlafe
wir schlafen
du schläfst
ihr schlaft
er, sie, es schläft
sie, Sie schlafen
laufen → lauf-en
тичам, бягам
ich laufe
wir laufen
du läufst
ihr lauft
er, sie, es läuft
sie, Sie laufen
tragen → trag-en
нося
ich trage
wir tragen
du trägst
ihr tragt
er, sie, es trägt
sie, Sie tragen

e → i при geben

geben → geb-en
давам
ich gebe
wir geben
du gibst
ihr gebt
er, sie, es gibt
sie, Sie geben
nehmen → nehm-en
вземам
ich nehme
wir nehmen
du nimmst
ihr nehmt
er, sie, es nimmt
sie, Sie nehmen

e → ie при sehen

sehen → seh-en
виждам
ich sehe
wir sehen
du siehst
ihr seht
er, sie, es sieht
sie, Sie sehen

Модални глаголи

Модалните глаголи модифицират значението на глагола в изречението.
Те определят отношението към изразеното чрез глагола действие в изречението.
Вторият глагол стои винаги в инфинитив в края на изречението.

  • können ('мога') – способност/възможност:

    Ich kann gut schwimmen.
    = Мога да плувам добре.
    Das Auto ist kaputt. Wir können nicht weiter fahren.
    = Колата е повредена. Не можем да се върнем.
    Können Sie mir helfen?
    = Можете ли да ми помогнете?
    Die Medikamente kann man nur mit Rezept kaufen.
    = Лекарствата може да се купят само с предписание.
  • dürfen ('мога') – позволение/забрана:

    Hier dürfen Sie nicht rauchen!
    = Тук не може да пушите!
    Die Bank darf das Geld für das Mittagessen abbuchen.
    = Банката има право да приспадне парите за обяда.
  • müssen ('трябва') – задължение/необходимост:

    Ich muss den Aufsatz bis morgen schreiben.
    = Трябва да напиша съчинението до утре.
    Ich muss zum Hauptplatz.
    = Трябва да отида до главния площад.
    Hier musst du den Namen angeben.
    = Тук трябва да посочиш името.
  • wollen ('искам') – желание/намерение:

    Wir wollen am Wochenende an die Ostsee fahren.
    = Искаме в края на седмицата да идем на Балтийско море.
    Ich will dich heiraten.
    = Искам да се оженя за теб.
    Wollen wir etwas essen?
    = Искаме ли да ядем нещо?
  • sollen ('трябва') – задължение/повторение на молба:

    Du sollst deiner Oma helfen.
    = Трябва да помогнеш на баба си.
    Der Arzt sagt, ihr sollt mehr Obst essen.
    = Лекарят казва, че трябва да ядете повече плодове.
    Soll ich den Notarzt rufen?
    = Да извикам ли бърза помощ?
  • mögen - обичам - влечение
    Модалният глагол "mögen" стои сам в изречението.

    Ich mag keine Schokolade.
    = Не обичам шоколад.
    Ich mag türkisches Essen.
    = Обичам турска храна.
  • möchten - бих искал - желание
    Модалният глагол "möchten" е граматическа форма на подчинително наклонение II на глагола "mögen" и има собствено значение = желание:

    Ich möchte mit Frau Riedel sprechen.
    = Бих искал да говоря с госпожа Ридел.
    Wie möchten die Deutschen am liebsten wohnen?
    = Как предпочитат да живеят германците?
    Ich möchte eine Massage haben.
    = Бих искал да имам масаж.
  • нуждая се от + zu + инфинитив
    "müssen", използван с отрицание, често се замества при значение "необходимост" с "nicht brauchen". Така се изразява, че някой не трябва да направи нещо. В този случай "brauchen" се използва като модален глагол и към него винаги има отрицание и инфинитив с "zu".

    Wir müssen morgen nicht früh aufstehen, denn es ist Wochenende.
    = Утре не трябва да ставаме рано, тъй като е краят на седмицата.
    Wir brauchen morgen nicht früh aufzustehen, denn es ist Wochenende.
    = Не е нужно утре да ставаме рано, тъй като е уикенд.

    За да се изрази необходимост "brauchen" може да се използва в положителен смисъл и заедно с ограничаваща дума като „erst, nur (einfach), bloß, kaum“.

    Du brauchst erst nächste Woche einzukaufen, noch haben wir viel zu essen und zu trinken.
    = Трябва да пазаруваш чак следващата седмица, все още имаме много храна и напитки.
    Um erfolgreich zu werden, brauchst du nur etwas mehr zu arbeiten, dann schaffst du es bestimmt.
    = За да бъдеш успешен е необходимо единствено да работиш малко повече, тогава със сигурност ще успееш.

Модалните глаголи може да се използват самостоятелно без втори глагол, ако контекстът е ясен.

Ich muss zum Arzt.
= Трябва да ида на лекар.
Ich backe die Pizza. Du kannst es nicht!
= Аз ще изпека пицата. Ти не можеш!

В спрежението на модалните глаголи формите за 1 и 3 лице съвпадат.

können
мога
ich kann
wir können
du kannst
ihr könnt
er, sie, es kann
sie, Sie können
dürfen
мога, позволено е
ich darf
wir dürfen
du darfst
ihr dürft
er, sie, es darf
sie, Sie dürfen
müssen
трябва
ich muss
wir müssen
du musst
ihr müsst
er, sie, es muss
sie, Sie müssen
wollen
искам
ich will
wir wollen
du willst
ihr wollt
er, sie, es will
sie, Sie wollen
sollen
трябва
ich soll
wir sollen
du sollst
ihr sollt
er, sie, es soll
sie, Sie sollen
mögen
mögen
ich mag
wir mögen
du magst
ihr mögt
er, sie, es mag
sie, Sie mögen
möchten
möchten
ich möchte
wir möchten
du möchtest
ihr möchtet
er, sie, es möchte
sie, Sie möchten

Модалните глаголи могат да се свързват и с безличното местоимение "man" - винаги в трето лице единствено число.

man kann
(човек) може
Hier kann man gut essen.
Тук може да се яде добре.
man muss
(човек) трябва
Das muss man noch heute machen.
Това трябва да се направи още днес.
man soll
(човек) трябва
Das soll man wiederholen.
Това трябва да се повтаря/повтори.
man darf
(човек) може (разрешено му е)
In diesem Raum darf man rauchen.
В това помещение може да се пуши.

Съставни глаголи

Съществуват делими и неделими съставни глаголи.

Съставните глаголи се състоят от представка и глагол.

einkaufen
пазарувам
ein + kaufen (= купувам)
verstehen
разбирам
ver + stehen (= стоя)

Делими глаголи

Представката е под ударение. В речниците е указана по следния начин: einkaufen (= пазарувам) .

Ich gehe gleich einkaufen.
= Ей сега ще ида да пазарувам.
Ich kaufe nicht so gern ein.
= Не обичам да пазарувам много.
Gestern kaufte sie den ganzen Tag ein.
= Вчера тя пазарува цял ден.
Er sieht elegant aus.
= Той изглежда елегантно.

Представката променя значението на глагола. („Einpacken“ няма нищо общо с „packen“. „Einkaufen“ няма нищо общо с „kaufen“.)

В сегашно и просто минало време представката стои в края на изречението.

В миналото причастие -ge- стои между представката и глагола.

kaufen (= купувам) ein-ge-kauft

Du hast aber viel eingekauft!
= Много си напазарувал!

Представки при делими глаголи:

ab- (= от)
abfahren (= заминавам, тръгвам)
an- (= на, до, при)
ankommen (= пристигам, идвам) , anprobieren (= пробвам, премервам)
auf- (= на, върху, за)
aufstehen (= ставам)
aus- (= от, из)
austragen (= разнасям) , aussehen (= изглеждам)
bei- (= у, при, за)
beibringen (= обучавам, преподавам, научавам)
ein- (= вътре)
einkaufen (= пазарувам) , einpacken (= опаковам)
los- (= отделяне)
losgehen (= тръгвам)
mit- (= с)
mitkommen (= идвам с някого) , mitnehmen (= вземам със себе си)
nach- (= на, към, по)
nachmachen (= имитирам, подражавам)
vor- (= пред, преди)
vorstellen (= представям)
zu- (= към, на, при, у)
zumachen (= затварям) , (da)zunehmen (= прибавям)

Неделими глаголи

Представката не носи ударение.

Ich kann das nicht verstehen.
= Не мога да разбера това.

Представката променя значението на глагола. („Verstehen“ няма нищо общо с „stehen“.)

В сегашно и просто минало време представката стои заедно с глагола.

Ich verstehe das nicht.
= Не разбирам това.
Den Urlaub verbrachte sie in den Alpen.
= Прекараха почивката в Алпите.

Миналото причастие няма ge-.

verstehen (= разбирам) verstanden (= разбрано)

Du hast aber nichts verstanden!
= Нищо не си разбрал!

bekommen (= получавам) bekommen (= получавам)

Ich habe einen neuen Computer bekommen.
= Получих нов компютър.

Представки при неделими глаголи:

be-
bekommen (= получавам)
ge-
gefallen (= харесвам)
emp-
empfehlen (= препоръчвам)
ent-
entschuldigen (= извинявам)
er-
erzählen (= разказвам)
miss-
missbrauchen (= злоупотребявам)
ver-
verstehen (= разбирам)
zer-
zerstören (= разрушавам, унищожавам)

Повелително наклонение

Повелителното наклонение се използва за изразяване на молба, заповед, съвет/препоръка или предупреждение.

Повелителното наклонение се образува за следните лица:

du (= ти)
du – за един човек;
ihr (= вие)
ihr – за двама или повече души;
Sie (= Вие)
Sie – за един или повече души в учтива форма.

Формата за повелителното наклонение при 2 лице на единствено число се образува чрез премахване на самото местоимение „du“, както и на личното окончание -st от формата за сегашно време на глагола.

  • du kommst (= ти идваш) Komm! (= Ела!)
  • du gibst (= ти даваш) Gib! (= Дай!)
  • du nimmst (= ти вземаш) Nimm! (= Вземи!)
  • du gehst (= ти отиваш) Geh! (= Иди!)
Geh ins Fitnesstudio!
= Иди във фитнеса!

Формата за повелително наклонение при 2 лице на множествено число се образува чрез премахване на местоимението „ihr“.

  • ihr kommt (= вие идвате) Kommt! (= Елате!)
  • ihr gebt (= вие давате) Gebt! (= Дайте!)
  • ihr nehmt (= вие вземате) Nehmt! (= Вземете!)
  • ihr feiert (= вие празнувате) Feiert! (= Празнувайте!)
Feiert, tanzt und trinkt mit mir!
= Празнувайте, танцувайте и пийте с мен!

Формата за повелително наклонение при учтивата форма във 2 лице на множествено число се образува чрез смяна на местата на местоимението и глаголната форма.

  • Sie gehen (= Вие отивате) Gehen Sie! (= Идете!)
  • Sie geben (= Вие давате) Kommen Sie! (= Дайте!)
  • Sie kommen (= Вие идвате) Kommen Sie! (= Елате!)
  • Sie nehmen (= Вие вземате) Nehmen Sie! (= Вземете!)
  • Sie ziehen an (= Вие се обличате) Ziehen Sie an! (= Облечете се!)
Ziehen Sie einen Anzug an!
= Облечете си костюм!

Глаголите, които имат умлаут във формите си за 2 и 3 лице на единствено число в сегашно време, загубват този умлаут в повелително наклонение.

  • du schläfst (= ти спиш) Schlaf! (= Спи!)
  • du fährst (= ти караш) Fahr! (= Карай!)

При глаголи, чийто корен завършва на -t, -d, -ig, -er или -el, формата за повелително наклонение при 2 лице на единствено число получава окончание -e.

  • du wartest (= ти чакаш) Warte! (= Чакай!)
  • du entschuldigst dich (= ти се извиняваш) Entschuldige dich! (= Извини се!)
  • du lächelst (= ти се усмихваш) Lächle! (= Усмихвай се! Усмихни се!)

Неправилни повелителни форми

sein (= съм)

  • du (= ти) Sei! (= Бъди!)
  • ihr (= вие) Seid! (= Бъдете!)
  • Sie (= Вие) Seien Sie! (= Бъдете!)

haben (= имам)

  • du (= ти) Hab! (= Имай!)
  • ihr (= вие) Habt! (= Имайте!)
  • Sie (= Вие) Haben Sie! (= Имайте!)

werden (= ставам)

  • du (= ти) Werde! (= Стани!)
  • ihr (= вие) Werdet! (= Станете!)
  • Sie (= Вие) Werden Sie! (= Станете!)

Повелително наклонение при 1 лице на множествено число

Формата за повелително наклонение при 1 лице на множествено число се образува чрез смяна на местата на местоимението и глаголната форма.

  • wir gehen (= ние отиваме, ние вървим) Gehen wir! (= Да (от)идем! Да вървим!)
  • wir kommen (= ние идваме) Kommen wir! (= Да дойдем!)
  • wir geben (= ние даваме) Geben wir! (= Да дадем!)
  • wir nehmen (= ние вземаме) Nehmen wir! (= Да вземем!)
Gehen wir hin!
= Да (от)идем там!
Kaufen wir es hier!
= Да го купим тук!

Präteritum – просто минало време

Претеритумът е форма на минало време, използвана най-вече в разказите.
Той се използва в писмените текстове.

Глаголните форми за 1 и 3 лице в просто минало време съвпадат винаги.

Правилни глаголи

  • ich (= аз)
–te
  • du (= ти)
–test
  • er (= той)
  • sie (= тя)
  • es (= то)
–te
  • wir (= ние)
-ten
  • ihr (= вие)
-tet
  • sie (= те)
  • Sie (= Вие)
-ten
kaufen (= купувам)
ich kaufte
wir kauften
du kauftest
ihr kauftet
er, sie, es kaufte
sie, Sie kauften

Правилни глаголи, чийто корен завършва на:

-t-
arbeiten
-d-
baden
-tm-
atmen
-chn-
zeichnen
-ffn-
öffnen
  • ich (= аз)
-ete
  • du (= ти)
-etest
  • er (= той)
  • sie (= тя)
  • es (= то)
-ete
  • wir (= ние)
-eten
  • ihr (= вие)
-etet
  • sie (= те)
  • Sie (= Вие)
-eten
warten (= чакам)
ich wartete
wir warteten
du wartetest
ihr wartetet
er, sie, es wartete
sie, Sie warteten

Неправилни глаголи

  • ich (= аз)
  • du (= ти)
-st
  • er (= той)
  • sie (= тя)
  • es (= то)
  • wir (= ние)
-en
  • ihr (= вие)
-t
  • sie (= те)
  • Sie (= Вие)
-en
gehen (= отивам)
ich ging
wir gingen
du gingst
ihr gingt
er, sie, es ging
sie, Sie gingen
lassen (= оставям)
ich ließ
wir ließen
du ließt
ihr ließt
er, sie, es ließ
sie, Sie ließen
Er ließ wieder seinen Kampfhund ohne Beißkorb und Leine frei im Haus herumlaufen.
= Той отново остави бойното си куче да се разхожда свободно в къщата без намордник и повод.

Когато се разказва за минали събития и се използват глаголите "haben", "sein" и модален, то почти винаги се използва претеритум, дори когато целият текст е в перфект.

Глаголните форми за 1 и 3 лице в просто минало време съвпадат винаги.

haben (= имам)
ich hatte
wir hatten
du hattest
ihr hattet
er, sie, es hatte
sie, Sie hatten
Alle Schülerinnen und Schüler hatten gute Noten.
= Всички ученички и ученици имаха добри оценки.
sein (= съм)
ich war
wir waren
du warst
ihr wart
er, sie, es war
sie, Sie waren
Letztes Schuljahr war ein gutes Jahr.
= Миналата учебна година беше добра година.
können (= мога)
ich konnte
wir konnten
du konntest
ihr konntet
er, sie, es konnte
sie, Sie konnten
Ich konnte nicht dorthin fahren.
= Не можах да пътувам за там.
müssen (= трябва)
ich musste
wir mussten
du musstest
ihr musstet
er, sie, es musste
sie, Sie mussten
Für meinen Job als Journalistin musste ich meine Aussprache verbessern.
= За работата си като журналистка трябваше да подобря произношението си.
dürfen (= мога, може)
ich durfte
wir durften
du durftest
ihr durftet
er, sie, es durfte
sie, Sie durften
Ich durfte einen Kurs in Schwerin besuchen.
= Успях да посетя курс в Шверин.
wollen (= искам)
ich wollte
wir wollten
du wolltest
ihr wolltet
er, sie, es wollte
sie, Sie wollten
Ich wollte schnell neue Leute kennen lernen.
= Исках бързо да се запозная с нови хора.
sollen (= трябва)
ich sollte
wir sollten
du solltest
ihr solltet
er, sie, es sollte
sie, Sie sollten
Ich sollte einen Kurs in Berlin besuchen.
= Трябваше да посетя курс в Берлин.
mögen (= харесвам)
ich mochte
wir mochten
du mochtest
ihr mochtet
er, sie, es mochte
sie, Sie mochten
Ich mochte dich nicht
= Не те харес(в)ах.

Perfekt – сложно минало време

Перфектът е форма на минало време

Сложното минало време се образува с помощта на един от спомагателните глаголи „haben“ или „sein“, придружени от миналото причастие, което стои в края на изречението.

Perfekt = haben / sein + … + Partizip Perfekt

Минало причастие

Правилни глаголи

Към корена на глагола се добавят представката ge- и окончанието -t.

  • machen (= правя) ge–mach–t
  • kaufen (= купувам) ge–kauf–t
  • zeigen (= показвам) ge-zeig-t
Ich habe ihr ein paar wichtige Gebäude gezeigt.
= Показах ѝ няколко важни сгради.

При глаголи, чийто корен завършва на -t, -d, -tm, -chn, или -ffn, се добавят представката ge- и окончанието -et.

  • warten (= чакам, очаквам) ge–wart–et
  • baden (= къпя) ge–bad–et
  • atmen (= дишам) ge–atm–et
  • zeichnen (= рисувам) ge–zeichn–et
  • öffnen (= отварям) ge–öffn-et

Неправилни глаголи

Миналото причастие на неправилните глаголи трябва да се научи наизуст. То завършва предимно на -en.

  • treffen (= срещам) getroffen
Wen hast du im Park getroffen?
= Кого срещна в парка?
  • denken (= мисля) gedacht
Gestern habe ich ganz intensiv an dich gedacht.
= Вчера си мислих много за теб.

Делими глаголи

При правилни и неправилни делими глаголи представката ge- стои между глаголната представка и корен.

  • einkaufen (= пазарувам) ein–ge–kauf–t
  • ausfüllen (= изпълвам, попълвам) aus–ge–füll-t
  • aufstehen (= ставам, изправям се) auf–ge–stand–en
Dort haben wir zuerst einen Haufen von Formularen ausgefüllt.
= Там попълнихме най-напред купчина формуляри.

Минало причастие без ge-

При правилни и неправилни неделими глаголи (започващи с be-, ge-, emp-, ent-, er-, miss-, ver-, zer-) представката ge- не се използва.

  • bestehen (= състоя се) bestand–en
  • gefallen (= харесвам) gefall–en
  • empfinden (= усещам, чувствам) empfund–en
  • entschuldigen (= извинявам) entschuldig–t
  • erzählen (= разказвам) erzähl–t
  • missbrauchen (= злоупотребявам) missbrauch–t
  • verstehen (= разбирам) verstand–en
  • zerstören (= унищожавам, разрушавам) zerstör–t
Ich habe schon versucht, den Computer zu starten.
= Вече се опитах да стартирам компютъра.
Zuerst haben wir uns bei der Ausländerbehörde im Stadthaus erkundigt.
= Най-напред се допитахме до институцията за чужденци в кметството.

Глаголите, завършващи на -ieren, нямат ge- и са винаги правилни.

  • informieren (= осведомявам, информирам) informier–t
  • studieren (= уча) studier–t
Hast du es schon kontrolliert?
= Провери ли го вече?
Hast du ein Virenprogramm installiert?
= Инсталирал ли си антивирусна програма?

Сложно минало време със „sein“

Спомагателният глагол „sein“ се използва, когато глаголът:

  • изразява движение на подлога от точка А до точка Б, например „kommen“ ('идвам'), „gehen“ ('отивам, вървя'), „laufen“ ('тичам, бягам'), „springen“ ('скачам'), „ziehen“ ('дърпам'):

    Wir sind nach Wien gekommen.
    = Дойдохме във Виена.
    Er ist erst spät nach Hause gekommen.
    = Той си дойде вкъщи късно.
    Ich bin ins Kino gegangen.
    = Отидох на кино.
    Sie ist vor kurzem von der Türkei nach Deutschland gezogen.
    = Тя наскоро се премести от Турция в Германия.
  • изразява промяна в състоянието на подлога, например „aufwachen“ ('събуждам се'), „einschlafen“ ('заспивам'), „wachsen“ ('раста') „sterben“ ('умирам'):

    Ich bin sofort eingeschlafen.
    = Заспах веднага.
    Du bist aber groß gewachsen!
    = Колко голям си пораснал!
    Hermann Hesse ist 1962 in der Schweiz gestorben.
    = Херман Хесе умира през 1962 година в Швейцария.
  • е един от следните:

    sein
    съм
    Ich bin gestern im Kino gewesen.
    Вчера бях на кино.
    werden
    ставам
    Sie ist Mathematiklehrerin geworden.
    Тя стана учителка по математика.
    bleiben
    оставам
    Die ganze Woche ist er wegen der Grippe zu Hause geblieben.
    Цялата седмица той си остана вкъщи поради грипа.
    passieren
    случвам се, ставам
    Was ist passiert?
    Какво се (е) случи(ло)?
    geschehen
    случвам се
    Was ist geschehen?
    Какво се (е) случи(ло)?
    begegnen
    срещам
    Ich bin ihm im Park begegnet.
    Срещнах го в парка.

Сложно минало време с „haben“

Спомагателният глагол „haben“ се използва при всички глаголи с пряко допълнение във винителен падеж (както и при движение на подлога).

Ich habe die reservierten Karten für die Sonntagsvorstellung abgeholt.
= Взех запазените билети за неделното представление.
Sie haben das gleiche Kleid gekauft.
= Купиха същата рокля.
Was hast du ihr gegeben?
= Какво ѝ даде?
Ich habe den Berg schon mehrmals bestiegen.
= Вече съм изкачвал планината няколко пъти.

Спомагателният глагол „haben“ се използва при всички възвратни глаголи (както и при движение на подлога).

Die Kinder haben sich vor dem Schlafen gewaschen.
= Децата се измиха преди заспиване.
Ich habe mich an das Fenster gesetzt.
= Седнах до прозореца.

Възвратни глаголи

Някои глаголи изискват възвратното местоимение „sich“.

sich beeilen
= бързам
sich freuen
= радвам се
sich interessieren
= интересувам се
sich fühlen
= чувствам се
sich treffen
= срещам се

Възвратното местоимение може да означава, че действието е насочено към подлога.

sich waschen
мия се
Der Junge wäscht sich.
Момчето се мие.
sich kämmen
сресвам се
Die Mädchen kämmen sich.
Момичетата се сресват.
sich verletzen
наранявам се
Ich habe mich verletzt.
Нараних се.

Възвратният глагол трябва да се спрегне.

sich waschen (= мия се)
ich wasche mich
wir waschen uns
du wäschst dich
ihr wascht euch
er, sie, es wäscht sich
sie, Sie waschen sich

Ако възвратният глагол изисква пряко допълнение във винителен падеж, възвратното местоимение се променя:

sich (die Hände) waschen (= мия си (ръцете))
ich wasche mir die Hände
wir waschen uns die Hände
du wäschst dir die Hände
ihr wascht euch die Hände
er, sie, es wäscht sich die Hände
sie, Sie waschen sich die Hände

Освен като възвратни някои глаголи могат да се използват и за обозначаване на реципрочно (взаимно) отношение. При реципрочното отношение налице са винаги двама души. Поради това глаголът и реципрочното местоимение стоят винаги в множествено число.

Взаимните глаголи се използват само с подлози в множествено число. Именно затова се използват формите за множествено число „uns“, „euch“ и „sich“.

  • sich kennenlernen (= запознавам се) Wir haben uns in der Grundschule kennen gelernt. (= Запознахме се в основното училище.) Ich habe Helga in der Grundschule kennengelernt. Helga hat mich in der Grundschule kennen gelernt. (= Запознах се с Хелга в основното училище. Хелга се запозна с мен в основното училище.)
  • sich gut verstehen (= разбирам се добре) Wir haben uns sofort gut verstanden. (= Веднага се разбрахме добре.)
  • sich begrüßen (= поздравявам се) Herr Hansen und seine Nachbarin begrüßen sich jeden Morgen auf der Straße. (= Господин Ханзен и неговата съседка се поздравяват всяка сутрин на улицата.) Herr Hansen begrüßt seine Nachbarin; Die Nachbarin begrüßt Herrn Hansen. (= Господин Ханзен поздравява своята съседка; съседката поздравява господин Ханзен.)

Страдателен залог

Страдателният залог се използва, когато най-важната информация в изречението е действието, а не подлогът.

In einem Restaurant wirst du praktisch ausgebildet.
= В ресторант човек бива обучен практически.

Страдателният залог се образува с помощта на спрегнатия спомагателен глагол „werden“ и на второто причастие (Partizip II), което стои в края на изречението.

Aktiv (= деятелен залог)

Ich koche die Suppe.
= Готвя супата.
Der Lehrer korrigiert die Tests.
= Учителят поправя тестовете.

Passiv (= страдателен залог)

Die Suppe wird gekocht.
= Супата е сготвена.
Die Tests werden korrigiert.
= Тестовете са поправени.

Извършващият действието може да се въведе с "von + дателен падеж".

Die Suppe wird von mir gekocht.
= Супата е сготвена от мен.
Die Teste werden vom Lehrer korrigiert.
= Тестовете са поправени от учителя.

Страдателен залог с модални глаголи

Страдателният залог може да се използва също и с модалните глаголи „können“, „müssen“, „dürfen“ и „sollen“. Модалният глагол може да бъде в сегашно или в просто минало време.При това освен модалният глагол се използва и помощният глагол "werden", както и съответното минало причастие на основния глагол.

деятелен залог страдателен залог
Der Vater kann das Auto reparieren.
Бащата може да оправи колата.
Das Auto kann von dem Vater repariert werden.
Колата може да бъде оправена от бащата.
Die Mutter muss die Kinder zur Schule bringen.
Майката трябва да закара децата на училище.
Die Kinder müssen von der Mutter zur Schule gebracht werden.
Децата трябва да бъдат закарани от майката на училище.
Die Kinder dürfen den Computer benutzen.
Децата може да използват компютъра.
Der Computer darf von den Kindern benutzt werden.
Компютърът може да се използва от децата.
Die Kinder sollen die Betten machen.
Децата трябва да оправят леглата си.
Die Betten sollen von den Kindern gemacht werden.
Леглата трябва да се оправят от децата.

Страдателен залог просто минало време

Страдателен залог минало време се образува с формата за минало време на "werden" и миналото причастие на глагола.

сегашно време на страдателен залог Страдателен залог в просто минало време
Ich werde in einem Restaurant ausgebildet.
Обучаван/а съм в ресторант.
Ich wurde in einem Restaurant ausgebildet.
Аз бях обучен в ресторант.
Du wirst in einem Restaurant ausgebildet.
Обучаван/а си в ресторант.
Du wurdest in einem Restaurant ausgebildet.
Ти бе(ше) обучен в ресторант.
Er/sie/es wird in einem Restaurant ausgebildet.
Той/тя/то е обучаван/а/о в ресторант.
Er/sie/es wurde in einem Restaurant ausgebildet.
Той/тя/то бе(ше) обучен/а/о в ресторант.
Wir werden in einem Restaurant ausgebildet.
Обучавани сме в ресторант.
Wir wurden in einem Restaurant ausgebildet.
Ние бяхме обучени в ресторант.
Ihr werdet in einem Restaurant ausgebildet.
Обучавани сте в ресторант.
Ihr wurdet in einem restaurant ausgebildet.
Вие бяхте обучени в ресторант.
Sie/sie werden in einem Restaurant ausgebildet.
Обучавани са в ресторант.
Sie/sie wurden in einem Restaurant ausgebildet.
Те бяха обучени в ресторант.
Weißt du nicht, Mama, Neymar wurde doch bei der letzten WM am Rücken verletzt!
= Не знаеш ли, мамо, че на миналото световно първенство Неймар беше контузен в гърба.
Das Formular wurde nicht richtig ausgefüllt.
= Формулярът не бе попълнен правилно.
Das Geld wurde gestern abgebucht.
= Парите бяха приспаднати вчера.
Frau Müller wurde nicht zur Geburtstagsparty von Ihrer Nachbarin eingeladen.
= Госпожа Мюлер не бе поканена на купона за рожден ден на съседката си.
Auf der Party wurde gestern viel getanzt und gelacht.
= Вчера на партито хората танцуваха и се смяха много.

Konjunktiv II – второ подчинително наклонение

Подчинителното наклонение II се използва в немския език за да се изразят молби, желания, нереални възможности и предположения. Той се образува с помощния глагол "würden" и с инфинитив в края на изречението.

„würden“ се спряга по следния начин:

würden (= бих)
ich würde
wir würden
du würdest
ihr würdet
er, sie, es würde
sie, Sie würden
Würden Sie mir bitte Ihre Telefonnummer sagen?
= Бихте ли ми казали телефонния си номер, моля?
Was würden Sie empfehlen?
= Какво бихте препоръчали?

Глаголите „haben“, „sein“ и модалните глаголи в подчинително наклонение се образуват с формите за просто минало време и с умлаут.

haben (= имам)
ich hätte
wir hätten
du hättest
ihr hättet
er, sie, es hätte
sie, Sie hätten
sein (= съм)
ich wäre
wir wären
du wärst
ihr wäret
er, sie, es wäre
sie, Sie wären
können (= мога, умея)
ich könnte
wir könnten
du könntest
ihr könntet
er, sie, es könnte
sie, Sie könnten
müssen (= трябва)
ich müsste
wir müssten
du müsstest
ihr müsstet
er, sie, es müsste
sie, Sie müssten
dürfen (= може)
ich dürfte
wir dürften
du dürftest
ihr dürftet
er, sie, es dürfte
sie, Sie dürften
sollen (= трябва)
ich sollte
wir sollten
du solltest
ihr solltet
er, sie, es sollte
sie, Sie sollten

С помощта на подчинителното наклонение може да се изрази някакво желание. Често се използва заедно с частиците „doch“, „bloß“ и „nur“.

Wenn er doch bald kommen würde!
= Ако можеше да дойде скоро!
Wenn ich nur Urlaub hätte!
= Само ако имах отпуск!
Wenn du bloß anrufen würdest!
= Само ако можеше да се обадиш по телефона!
Ach, wenn ich ihn heute noch treffen würde!
= Ах, ако можех да го срещна днес!

С подчинителното наклонение може да се изрази съвет. За тази цел се използва модалният глагол "sollen".

Du solltest im Bett liegen.
= Би трябвало да останеш в леглото.
Er sollte zum Arzt gehen.
= Той би трябвало да иде на лекар.
Du solltest dir eine neue Brille kaufen.
= Трябва да си купиш нови очила.

С подчинителното наклонение може да се изрази нещо нереално/възможност.

Wenn du schneller laufen könntest, würden wir den Bus nicht verpassen.
= Ако можеше да вървиш по-бързо нямаше да изпуснем автобуса.

С подчинителното наклонение може да се изрази предположение.

Es ist zwar noch nicht sehr spät, aber er könnte schon zu Hause sein.
= Още не е много късно, но той би могъл вече да си е вкъщи.

С подчинително наклонение II, използвано във въпросително изречение, може да се изрази учтив въпрос.

Könnten Sie das Fenster zumachen?
= Бихте ли могли да затворите прозореца?
Könntest du das Radio reparieren?
= Би ли могъл да поправиш радиото?
Würden Sie das Radio anmachen?
= Бихте ли включили радиото?
Würdest du mir einen Stift leihen?
= Би ли ми дал назаем молив?
Könnte ich das Fenster wieder zumachen?
= Бих ли могъл да затворя прозореца отново?
Dürfte ich Ihre Reisetasche auf die Gepäckablage legen?
= Мога ли да поставя чантата Ви в багажното отделение?
Könntest du mir bitte helfen, den Koffer nach oben zu tragen?
= Би ли могъл да ми помогнеш да занеса куфара горе, ако обичаш?

Futur I – първо бъдеще време

В повечето случаи в немския език за да се изрази бъдещо действие или намерение се ползва сегашно време заедно с обозначаваща време дума.

Wir ziehen in einem Monat nach Hamburg um.
= След един месец ще се пренесем в Хамбург.
Ich sehe morgen den neuen Film von James Bond.
= Утре ще гледам новия филм за Джеймс Бонд.

Бъдеще време I показва директно дадено действие в бъдещето. Образува се с помощен глагол "werden" и основната форма на съответния глагол, който трябва да стои в края на изречението.

lernen
мога, умея
Ich werde sehr viel lernen.
Аз ще науча много.
Wir werden sehr viel lernen.
Ние ще научим много.
Du wirst sehr viel lernen.
Ти ще научиш много.
Ihr werdet sehr viel lernen.
Вие ще научите много.
Er/sie/es wird sehr viel lernen.
Той/тя/то ще научи много.
Sie/sie werden sehr viel lernen.
Вие/те ще научат много.
Bei dem Umweltprojekt werde ich sehr viel lernen – andere Dinge als in der Schule.
= От проекта за околната среда ще науча много неща - различни от тези в училище.
Ich werde eine schöne Frau heiraten.
= Ще се оженя за красива жена.
Wir werden in einem kleinen Haus mit einem Garten wohnen.
= Ще живеем в малка къща с градина.
Wir werden unser ganzes Leben lang glücklich sein.
= Ще бъдем щастливи цял живот.

Глаголи и предлозите, с които се използват

Повечето глаголи управляват и се свързват с определен предлог.
Глаголите със своите предлози, както и падежът, който те управляват, за съжаление, трябва да се научат наизуст.

Списък с най-често използваните глаголи и предлозите, които те управляват:

achten auf + A
= обръщам внимание на
anfangen mit + D
= започвам с(ъс)
sich anmelden für + A
= записвам се за
antworten auf + A
= отговарям на
arbeiten an + D
= работя по/над/върху
sich ärgern über + A
= ядосвам се/сърдя се за
beginnen mit + D
= започвам с(ъс)
sich beschäftigen mit + D
= занимавам се с(ъс)
sich beschweren über + A
= оплаквам се от
bestehen aus + D
= състоя се от
bitten um + A
= моля за
danken für + A
= благодаря за
denken an + A
= мисля за
diskutieren über + A
= обсъждам
einladen zu + D
= каня на
sich entschuldigen bei + D / für + A
= извинявам се за
erfahren von + D
= научавам за
fragen nach + D
= питам за
sich freuen über + A / auf + A
= радвам се за, нямам търпение за
gehören zu + D
= принадлежа на/към
glauben an + A
= вярвам в(ъв)
gratulieren zu + D
= поздравявам за
grenzen an + D
= гранича с(ъс)
hoffen auf + A
= надявам се на
sich interessieren für + A
= интересувам се от
sich konzentrieren auf + A
= съсредоточавам се/концентрирам се върху
sich kümmern um + A
= грижа се за
lachen über + A
= смея се на
meinen von + D
= мисля за (имам мнение за)
reden über + A / von + D
= говоря за
schreiben an + A / mit + D / über + A
= пиша на/с(ъс)/за, относно
sorgen für + A / um + A
= грижа се за някого, тревожа се за нещо
spielen mit + D
= играя (си) с(ъс)
sprechen über + A / von + D / mit + D
= говоря за / с
suchen nach + D
= търся
teilnehmen an + D
= участвам в(ъв)
telefonieren mit + D
= говоря по телефона с(ъс)
träumen von + D
= мечтая за
trinken auf + A
= пия за
sich unterhalten über + A
= говоря си/приказвам си за
übersetzen in + A / aus + D
= превеждам на/от
sich verabschieden von + D
= сбогувам се с(ъс)
sich verstehen mit + D
= разбирам се с(ъс)
warten auf + A
= чакам, очаквам
wissen von + D
= знам за
wohnen bei + D
= живея при
zufrieden sein mit + D
= доволен съм от
Ich freue mich auf ein Wiedersehen.
= Нямам търпение да се видим отново.
Sie haben von Ihrem Kind erfahren, dass…
= Научихте за детето си, че…

Важни структури:

Въпрос за човек
предлог + wem / wen ? (кому/кого)

  • sprechen über + A.
    говоря за, относно
  • sprechen über + A.
    за кого?
  • fragen nach + D.
    питам за
  • nach wem?
    за кого?
Für wen interessierst du dich?
= От кого се интересуваш?

При съставяне на въпрос за човек, падежният въпрос (във винителен падеж "wen" или в дателен падеж "wem") стои след искания от глагола предлог.

Въпрос за предмет
wo- + -(r)- + предлог + ?

  • worüber?
    за какво
  • wonach?
    за какво
Worauf konzentrieren Sie sich?
= Върху какво се съсредоточавате?

При съставяне на въпрос за предмет, исканият от глагола предлог стои след думата "wo-". Буквата "-r-" между "wo-" и предлога се поставя, когато предлогът започва с гласна буква.

Предложно наречие
da + (r) + предлог

  • darüber?
    за това
  • danach?
    след това, после?
Darüber muss ich mich wirklich ärgern.
= За това наистина трябва да се ядосвам.

При съставяне предложно наречие, исканият от глагола предлог стои след думата "da-". Буквата "-r-" между "da-" и предлога се поставя, когато предлогът започва с гласна буква.

Глаголи с предлог

В немския много глаголи се свързват с допълнение чрез определен предлог. Падежът на съществителното име зависи от предлога.

warten auf etwas (= чакам, очаквам нещо) (Винителен падеж)
  • der Bus (= автобусът) Ich warte auf den Bus (= Чакам автобуса.)
  • das Geld (= парите) Ich warte auf das Geld. (= Чакам парите.)
  • die Torte (= тортата) Ich warte auf die Torte. (= Чакам тортата.)
zufrieden sein mit etwas (= доволен съм от нещо) (Дателен падеж)
  • der Urlaub (= почивката) Ich bin zufrieden mit dem Urlaub. (= Доволен съм от почивката.)
  • die Reise (= пътуването) Ich bin zufrieden mit der Reise. (= Доволен съм от пътуването.)
  • das Buch (= книгата) Ich bin zufrieden mit dem Buch. (= Доволен съм от книгата.)

При задаване на въпрос изискваният от глагола предлог стои след думата wo-. Ако предлогът започва с гласна, между wo- и него се появява междинно -r-.В този случай въпросът за предмета е следният:

Worauf wartest du?
Какво чакаш?
Ich warte auf den Bus.
Чакам автобуса.
Womit bist du zufrieden?
От какво си доволен?
Mit dem Urlaub.
От почивката.

Когато се задава въпрос за човек, предложният въпрос ("wen" във винителен падеж / "wem" в дателен падеж) стои след изисквания от глагола предлог.

Винителен падеж Дателен падеж
der Lehrer
учителят
Ich warte auf den Lehrer.
Чакам учителя.
das Hausmädchen
прислужницата
Ich warte auf das Hausmädchen.
Чакам прислужницата.
Ich bin zufrieden mit dem Hausmädchen.
Доволен съм от прислужницата.
die Lehrerin
учителката
Ich warte auf die Lehrerin.
Чакам учителката.
Ich bin zufrieden mit der Lehrerin.
Доволен съм от учителката.
der Urlaub
почивката
Ich bin zufrieden mit dem Urlaub.
Доволен съм от почивката.

Глаголи с предлози, след които следва винаги винителен падеж:

Предлозите „auf, für, gegen, um, über“ изискват винителен падеж, когато се използват с предложен глагол.

  • sich interessieren für etwas/jemanden (= интересувам се от нещо/някого) Wir interessieren uns nicht für Politik / für Politiker. (= Не се интересуваме от политика/политици.)
  • sich ärgern über etwas/jemanden (= ядосвам се за нещо/на някого) Die Mutter ärgert sich über den Verkehr/ über den Busfahrer. (= Майката се ядосва на трафика / на шофьора на автобуса.)

Глаголи с предлози, които са последвани винаги от дателен падеж:

Предлозите „bei“, „mit“, „nach“, „aus“, „unter“, „von“, „zu“ и „vor“ изискват дателен падеж, когато се използват с глагол, придружен от предлог.

Kinder, hört bitte mit dem Spielen auf, das Essen ist fertig!
= Деца, моля да престанете с игрите, храната е готова!
Hilfst du mir bitte bei den Hausaufgaben?
= Ще ми помогнеш ли с домашното, ако обичаш?

Предлози, след които може да следва дателен или винителен падеж:

Когато се ползват с предложен глагол предлозите "an" и "in" могат да изискват както винителен, така и дателен падеж.

Der Schüler denkt immer an die Schulferien.
= Ученикът си мисли постоянно за ваканцията.
Hans nimmt an einem Italienischkurs teil.
= Ханс участва в курс по италиански.

Модалният глагол „sollen“

Модалният глагол sollen се използва и за да се изрази необходимост, която не е субективна. Тук често става дума за покана, желание или заповед.

Ich soll heute bis 22 Uhr im Büro bleiben. (Mein Chef hat das gesagt / er möchte das von mir.)
= Днес трябва да остана на работа до 22 часа. (Шефът ми каза това / той иска това от мен.)
Meine Mutter soll abends weniger essen. (Ihr Arzt hat das gesagt. “Essen Sie abends weniger!”)
= Вечерта майка ми трябва да яде по-малко. (Лекарят ѝ каза: „Вечер яжте по-малко!“)

Спрягане на "sollen" в сегашно подчинително наклонение

При "sollen" в подчинително наклонение II се изразява предложение, препоръка или съвет.

ich sollte
wir sollten
du solltest
ihr solltet
er, sie, es sollte
sie, Sie sollten
Natalie, du solltest gleich mit der Suche anfangen.
= Натали, ти би трябвало незабавно да започнеш търсенето.
Du solltest den Mut nicht verlieren.
= Не би трябвало да губиш смелост.
Назад към началото