Към съдържанието

Азбуката

Немската азбука се състои от 30 букви. 26 от тях са основни, 3 носят надреден знак, наречен „умлаут“ – Ä, Ö и Ü – и 1, която се нарича „твърдо S“ или „есцет“ – ẞß. Буквите се делят на две групи: гласни (A, E, I, O, U) и съгласни (B, C, D, F и т.н.). В немския език всички съществителни имена, лични имена и имена на държави се пишат с главна буква, както и всички думи в началото на изречението. Глаголите, местоименията и прилагателните имена обикновено се пишат с малка буква.

Буквите

  • Aa Affe маймуна
  • Bb Ball топка
  • Cc Computer компютър
  • Dd Dach покрив
  • Ee Elefant слон
  • Ff Fahrrad колело, велосипед
  • Gg Gehirn мозък
  • Hh Hafen пристанище
  • Ii Igel таралеж
  • Jj Jacke яке
  • Kk Kleid рокля
  • Ll Leiter стълба
  • Mm Maus мишка
  • Nn Nase нос
  • Oo Orgel орган
  • Pp Papier хартия
  • Qq Quark извара
  • Rr Radio радио
  • Ss Sauna сауна
  • Tt Tiger тигър
  • Uu Uhr часовник
  • Vv Vater баща
  • Ww Wasser вода
  • Xx Xylofon ксилофон
  • Yy Yacht яхта
  • Zz Zahn зъб

Буквите с умлаут и буквата ß

  • Ää Äpfel ябълки
  • Öö Öl олио
  • Üü Überfall нападение
  • ẞß Straße улица

Забележка: Ако на клавиатурата си не разполагате с буквите ä, ö, ü и ß, винаги може да ги напишете като съответно ae, oe, ue и ss.

Фонетична азбука

Спелуването дава на всяка буква по дума. По този начин се улеснява комуникацията, напр. по телефона, тъй като често някой букви се чуват по подобен начин и човек не винаги може да разбере всичко правилно. Фамилията "Maier" би се изговорила буквено по следния начин:

  • M wie Martha, A wie Anton, I wie Ida, E wie Emil, R wie Richard. (= М като Марта, А като Антон, И като Ида, Е като Емил, Р като Рихард.)

Спелуването определя официално кои думи към коя буква принадлежат. Има разлики в Германия, Австрия и Швейцария.

Буква Германия
(DIN 5009)
Австрия
(ÖNORM A 1081)
Швейцария
A Anton Anton Anna
Ä Ärger Ärger Äsch (Aesch)
B Berta Berta Berta
C Cäsar Cäsar Cäsar / Charly
Ch Charlotte - -
D Dora Dora Daniel
E Emil Emil Emil
F Friedrich Friedrich Friedrich
G Gustav Gustav Gustav
H Heinrich Heinrich Heinrich
I Ida Ida Ida
J Julius Julius Jakob
K Kaufmann Konrad Kaiser
L Ludwig Ludwig Leopold
M Martha Martha Marie
N Nordpol Nordpol Niklaus
O Otto Otto Otto
Ö Ökonom Österreich Örlikon (Oerlikon)
P Paula Paula Peter
Q Quelle Quelle Quasi
R Richard Richard Rosa
S Samuel Siegfried Sophie
Sch Schule Schule -
Eszett scharfes S -
T Theodor Theodor Theodor
U Ulrich Ulrich Ulrich
Ü Übermut Übel Übermut
V Viktor Viktor Viktor
W Wilhelm Wilhelm Wilhelm
X Xanthippe Xaver Xaver
Y Ypsilon Ypsilon Yverdon
Z Zacharias Zürich Zürich

В отклонение от официалното спелуване в Германия за буквата S често се използва името Siegfried, а за Z думата Zeppelin. В Австрия за Ch често се използва Christine, Johann за J, Norbert за N и Zeppelin за Z.

Дифтонги

В немския често се използват дифтонги. Дифтонгите представляват два отделни гласни звука, стоящи един след друг, като например „ei“, „ie“, „ai“, „eu“, „äu“ и „au“. Те се разглеждат като един звук.

  • ei: Eis (= лед) , Eisenbahn (= железница) , Eimer (= кофа)
  • ai: Mai (= май) , Hai (= акула) , Kaiser (= император)
  • ie: Liebe (= любов) , Dieb (= крадец) , Miete (= наем) (тук буквата „e“ не се произнася, а удължава стоящата преди нея „i“)
  • eu: Eule (= сова) , Euter (= виме) , Europa (= Европа)
  • äu: Häuser (= къщи) , Läuse (= въшки) , Mäuse (= мишки)
  • au: Haus (= къща) , Laus (= въшка) , Maus (= мишка)

Дифтонгите „äu“ и „eu“ звучат еднакво. За да разберем кой от двата дифтонга е правилен в определена дума, трябва да погледнем нейния корен. Формата за множествено число на думата „Haus“ ('къща, дом') например е „Häuser“ и никога „Heuser“, въпреки че звучи по същия начин. Други примери:

  • Maus (= мишка) Mäuse (= мишки)
  • Laus (= въшка) Läuse (= въшки)
  • Baum (= дърво) Bäume (= дървета)

Дифтонгите „ei“ и „ai“ също звучат еднакво. Тук обаче няма правописно правило, което да помогне при избора между двете, затова малкото думи, които се пишат с „ai“, трябва просто да се научат наизуст сами за себе си:

Detail (= детайл) , Saite (= струна) , Hain (= горичка) , Mais (= царевица) , Laie (= любител) , Waise (= сирак) , Kai (= пристанище) , Laib (= самун) , Taille (= талия) , Laich (= хайвер) , Mailand (= Милано) , Mainz (= Майнц) , Main (= Майн)

Забележка: При дифтонгите „ai“ и „ei“ има много думи, които звучат еднакво, но се изписват по различен начин:

  • Saite (bei der Gitarre) (= струна (на китара)) Seite (im Buch) (= страница (на книга))
  • Waise (Kind ohne Eltern) (= сирак (дете без родители)) weise (klug sein) (= мъдър)
  • Laib (ein Laib Brot, Käse) (= самун, пита (самун хляб, пита сирене)) der Leib (Körper) (= тяло)
  • Laiche (Fischeier) (= хайвер) Leiche (toter Körper) (= труп (мъртво тяло))
  • Main (Fluss in Deutschland) (= Майн (река в Германия)) mein (mir gehörend) (= мой (който принадлежи на мен))

Буквата „h“ и звуковете „ch“ и „sch“

Освен дифтонгите съществуват и буквените съчетания „sch“ и „ch“, както и нямото „h“, което се изписва, но не се произнася.

h може да се произнесе по два начина:

  • като твърдо [h] – в началото на думата:

    Hund (= куче) , Haare (= коса) , Haus (= къща, дом)
  • като нямо h – главно пред съгласните l, m, n и r, както и пред/след гласни. Тогава гласната пред h се произнася двойно по-дълго:

    fehlen (= липсвам) , nehmen (= вземам/взимам) , Zahn (= зъб) , Lehrer (= учител) , sehen (= виждам) , gehen (= отивам) , Rehe (= сърни)

Забележка: Думи, които започват с q-, sch-, sp- или t-, никога нямат нямо h:

Qual (= мъка) , Schal (= шал) , spät (= късно) , Tal (= долина)

Правилното произношение на звуковете -ch и -sch е важно, както става ясно от примерите Kirche (= църква) и Kirsche (= череша) . Двете думи изглеждат сходно, но имат различни значения и може да се объркат лесно, ако -ch- или -sch- не се произнесат правилно.

ch се произнася по два различни начина:

  • като [x] – след гласните a, o, u, както и дифтонга au:

    Ach (= ах) , Buch (= книга) , Loch (= дупка) , Fach (= област, предмет, дисциплина) , Dach (= покрив) , doch (= обаче)
  • като [ç] – след всички останали гласни, след l, n и r и в окончанието -chen:

    ich (= аз) , Milch (= мляко) , Kirche (= църква) , manchmal (= понякога) , Mädchen (= момиче)
  • като [k] – пред буквите a, o, u, l, r и s:

    Chaos (= хаос) , Chor (= хор) , sechs (= шест) , wachsen (= раста) , Fuchs (= лисица)

sch се произнася:

  • Съчетанието „sch“ се произнася винаги [ʃ⁠]:

    Fisch (= риба) , Kirsche (= череша) , Mensch (= човек) , falsch (= фалшив, грешен, неправилен, неверен)
  • Буквените съчетания „St“ и „Sp“ се произнасят съответно [щ] и [шп]:

    Strafe (= наказание) , Stimme (= глас) , steil (= стръмен) , spät (= късно) , Spaß (= забавление) , Sport (= спорт)

Забележка: При думата bisschen (= малко) не се прознася „sch“, а „ch“.

Удвояване на гласни и съгласни

В някои думи една и съща гласна буква се изписва двойно, като така се изговаря като дълга гласна:

Saal (= зала) , Meer (= море) , leer (= празен) , Fee (= фея)

Обратно на удвояването на гласните двойните съгласни изискват изговора на предходната гласна като кратка гласна:

Mann (= мъж) , dann (= после, тогава) , komm (= ела) , Bann (= вълшебство, чар)

Буквите „s, ß“ и „ss“

Буквата "s" може да се изговаря по различен начин. Освен като нормално "s" тази буква се появява и като двойна съгласна "ss", като освен това съществува и буквата "ß".

Мекото двучно "s" се пише по правило винаги с обикновено "-s-".

singen (= пея) , Segel (= платно) , Rasen (= тревна площ) , lesen (= чета)
Твърдото беззвучно "s" може да се изписва или с "-ss-" или с "ß". Тук е валидно следното:
  • След единични кратки гласни по принцип стои "-ss":

    Fass (= бъчва) , Pass (= паспорт) , Tasse (= чаша) , fressen (= ям (за животно)) , Kuss (= целувка) , Fluss (= река)
  • Освен това "ss" винаги се използва в представката "miss-":

    Missverständnis (= недоразумение) , missachten (= пренебрегвам, игнорирам)
  • "ß" се пише след дълга гласна/дълъг преглас или след дифтонги:

    Maß (= мярка) , Soße (= сос) , außen (= вън, отвън) , Straße (= улица) , süß (= сладък) , fließen (= тека) , heiß (= горещ)

Запомни: В Швейцария не се използва буквата "ß", на нейно място винаги стои "ss".

Назад към началото