Азбуката
Немската азбука се състои от 30 букви. 26 от тях са основни, 3 носят надреден знак, наречен „умлаут“ – Ä, Ö и Ü – и 1, която се нарича „твърдо S“ или „есцет“ – ẞß. Буквите се делят на две групи: гласни (A, E, I, O, U) и съгласни (B, C, D, F и т.н.). В немския език всички съществителни имена, лични имена и имена на държави се пишат с главна буква, както и всички думи в началото на изречението. Глаголите, местоименията и прилагателните имена обикновено се пишат с малка буква.
Буквите
- Aa маймуна
- Bb топка
- Cc компютър
- Dd покрив
- Ee слон
- Ff колело, велосипед
- Gg мозък
- Hh пристанище
- Ii таралеж
- Jj яке
- Kk рокля
- Ll стълба
- Mm мишка
- Nn нос
- Oo орган
- Pp хартия
- Qq извара
- Rr радио
- Ss сауна
- Tt тигър
- Uu часовник
- Vv баща
- Ww вода
- Xx ксилофон
- Yy яхта
- Zz зъб
Буквите с умлаут и буквата ß
- Ää ябълки
- Öö олио
- Üü нападение
- ẞß улица
Забележка: Ако на клавиатурата си не разполагате с буквите ä, ö, ü и ß, винаги може да ги напишете като съответно ae, oe, ue и ss.
Фонетична азбука
Спелуването дава на всяка буква по дума. По този начин се улеснява комуникацията, напр. по телефона, тъй като често някой букви се чуват по подобен начин и човек не винаги може да разбере всичко правилно. Фамилията "Maier" би се изговорила буквено по следния начин:
- M wie Martha, A wie Anton, I wie Ida, E wie Emil, R wie Richard. (= М като Марта, А като Антон, И като Ида, Е като Емил, Р като Рихард.)
Спелуването определя официално кои думи към коя буква принадлежат. Има разлики в Германия, Австрия и Швейцария.
Буква | Германия (DIN 5009) |
Австрия (ÖNORM A 1081) |
Швейцария |
---|---|---|---|
A | Anton | Anton | Anna |
Ä | Ärger | Ärger | Äsch (Aesch) |
B | Berta | Berta | Berta |
C | Cäsar | Cäsar | Cäsar / Charly |
Ch | Charlotte | - | - |
D | Dora | Dora | Daniel |
E | Emil | Emil | Emil |
F | Friedrich | Friedrich | Friedrich |
G | Gustav | Gustav | Gustav |
H | Heinrich | Heinrich | Heinrich |
I | Ida | Ida | Ida |
J | Julius | Julius | Jakob |
K | Kaufmann | Konrad | Kaiser |
L | Ludwig | Ludwig | Leopold |
M | Martha | Martha | Marie |
N | Nordpol | Nordpol | Niklaus |
O | Otto | Otto | Otto |
Ö | Ökonom | Österreich | Örlikon (Oerlikon) |
P | Paula | Paula | Peter |
Q | Quelle | Quelle | Quasi |
R | Richard | Richard | Rosa |
S | Samuel | Siegfried | Sophie |
Sch | Schule | Schule | - |
ẞ | Eszett | scharfes S | - |
T | Theodor | Theodor | Theodor |
U | Ulrich | Ulrich | Ulrich |
Ü | Übermut | Übel | Übermut |
V | Viktor | Viktor | Viktor |
W | Wilhelm | Wilhelm | Wilhelm |
X | Xanthippe | Xaver | Xaver |
Y | Ypsilon | Ypsilon | Yverdon |
Z | Zacharias | Zürich | Zürich |
В отклонение от официалното спелуване в Германия за буквата S често се използва името Siegfried, а за Z думата Zeppelin. В Австрия за Ch често се използва Christine, Johann за J, Norbert за N и Zeppelin за Z.
Дифтонги
В немския често се използват дифтонги. Дифтонгите представляват два отделни гласни звука, стоящи един след друг, като например „ei“, „ie“, „ai“, „eu“, „äu“ и „au“. Те се разглеждат като един звук.
- ei: Eis (= лед) , Eisenbahn (= железница) , Eimer (= кофа)
- ai: Mai (= май) , Hai (= акула) , Kaiser (= император)
- ie: Liebe (= любов) , Dieb (= крадец) , Miete (= наем) (тук буквата „e“ не се произнася, а удължава стоящата преди нея „i“)
- eu: Eule (= сова) , Euter (= виме) , Europa (= Европа)
- äu: Häuser (= къщи) , Läuse (= въшки) , Mäuse (= мишки)
- au: Haus (= къща) , Laus (= въшка) , Maus (= мишка)
Дифтонгите „äu“ и „eu“ звучат еднакво. За да разберем кой от двата дифтонга е правилен в определена дума, трябва да погледнем нейния корен. Формата за множествено число на думата „Haus“ ('къща, дом') например е „Häuser“ и никога „Heuser“, въпреки че звучи по същия начин. Други примери:
- Maus (= мишка) – Mäuse (= мишки)
- Laus (= въшка) – Läuse (= въшки)
- Baum (= дърво) – Bäume (= дървета)
Дифтонгите „ei“ и „ai“ също звучат еднакво. Тук обаче няма правописно правило, което да помогне при избора между двете, затова малкото думи, които се пишат с „ai“, трябва просто да се научат наизуст сами за себе си:
Забележка: При дифтонгите „ai“ и „ei“ има много думи, които звучат еднакво, но се изписват по различен начин:
- Saite (bei der Gitarre) (= струна (на китара)) – Seite (im Buch) (= страница (на книга))
- Waise (Kind ohne Eltern) (= сирак (дете без родители)) – weise (klug sein) (= мъдър)
- Laib (ein Laib Brot, Käse) (= самун, пита (самун хляб, пита сирене)) – der Leib (Körper) (= тяло)
- Laiche (Fischeier) (= хайвер) – Leiche (toter Körper) (= труп (мъртво тяло))
- Main (Fluss in Deutschland) (= Майн (река в Германия)) – mein (mir gehörend) (= мой (който принадлежи на мен))
Буквата „h“ и звуковете „ch“ и „sch“
Освен дифтонгите съществуват и буквените съчетания „sch“ и „ch“, както и нямото „h“, което се изписва, но не се произнася.
h може да се произнесе по два начина:
-
като твърдо [h] – в началото на думата:
Hund (= куче) , Haare (= коса) , Haus (= къща, дом) -
като нямо h – главно пред съгласните l, m, n и r, както и пред/след гласни. Тогава гласната пред h се произнася двойно по-дълго:
fehlen (= липсвам) , nehmen (= вземам/взимам) , Zahn (= зъб) , Lehrer (= учител) , sehen (= виждам) , gehen (= отивам) , Rehe (= сърни)
Забележка: Думи, които започват с q-, sch-, sp- или t-, никога нямат нямо h:
Правилното произношение на звуковете -ch и -sch е важно, както става ясно от примерите Kirche (= църква) и Kirsche (= череша) . Двете думи изглеждат сходно, но имат различни значения и може да се объркат лесно, ако -ch- или -sch- не се произнесат правилно.
ch се произнася по два различни начина:
-
като [x] – след гласните a, o, u, както и дифтонга au:
Ach (= ах) , Buch (= книга) , Loch (= дупка) , Fach (= област, предмет, дисциплина) , Dach (= покрив) , doch (= обаче) -
като [ç] – след всички останали гласни, след l, n и r и в окончанието -chen:
ich (= аз) , Milch (= мляко) , Kirche (= църква) , manchmal (= понякога) , Mädchen (= момиче) -
като [k] – пред буквите a, o, u, l, r и s:
Chaos (= хаос) , Chor (= хор) , sechs (= шест) , wachsen (= раста) , Fuchs (= лисица)
sch се произнася:
-
Съчетанието „sch“ се произнася винаги [ʃ]:
Fisch (= риба) , Kirsche (= череша) , Mensch (= човек) , falsch (= фалшив, грешен, неправилен, неверен) -
Буквените съчетания „St“ и „Sp“ се произнасят съответно [щ] и [шп]:
Strafe (= наказание) , Stimme (= глас) , steil (= стръмен) , spät (= късно) , Spaß (= забавление) , Sport (= спорт)
Забележка: При думата bisschen (= малко) не се прознася „sch“, а „ch“.
Удвояване на гласни и съгласни
В някои думи една и съща гласна буква се изписва двойно, като така се изговаря като дълга гласна:
Обратно на удвояването на гласните двойните съгласни изискват изговора на предходната гласна като кратка гласна:
Буквите „s, ß“ и „ss“
Буквата "s" може да се изговаря по различен начин. Освен като нормално "s" тази буква се появява и като двойна съгласна "ss", като освен това съществува и буквата "ß".
Мекото двучно "s" се пише по правило винаги с обикновено "-s-".
-
След единични кратки гласни по принцип стои "-ss":
Fass (= бъчва) , Pass (= паспорт) , Tasse (= чаша) , fressen (= ям (за животно)) , Kuss (= целувка) , Fluss (= река) -
Освен това "ss" винаги се използва в представката "miss-":
Missverständnis (= недоразумение) , missachten (= пренебрегвам, игнорирам) -
"ß" се пише след дълга гласна/дълъг преглас или след дифтонги:
Maß (= мярка) , Soße (= сос) , außen (= вън, отвън) , Straße (= улица) , süß (= сладък) , fließen (= тека) , heiß (= горещ)
Запомни: В Швейцария не се използва буквата "ß", на нейно място винаги стои "ss".