Азбуката

Немската азбука се състои от 30 букви. 26 от тях са основни, 3 носят надреден знак, наречен „умлаут“ – Ä, Ö и Ü – и 1, която се нарича „твърдо S“ или „есцет“ – ẞß. Буквите се делят на две групи: гласни (A, E, I, O, U) и съгласни (B, C, D, F и т.н.). В немския език всички съществителни имена, лични имена и имена на държави се пишат с главна буква, както и всички думи в началото на изречението. Глаголите, местоименията и прилагателните имена обикновено се пишат с малка буква.

Буквите

• Aa Affe маймуна
• Bb Ball топка
• Cc Computer компютър
• Dd Dach покрив
• Ee Elefant слон
• Ff Fahrrad колело, велосипед
• Gg Gehirn мозък
• Hh Hafen пристанище
• Ii Igel таралеж
• Jj Jacke яке
• Kk Kleid рокля
• Ll Leiter стълба
• Mm Maus мишка
• Nn Nase нос
• Oo Orgel орган
• Pp Papier хартия
• Qq Quark извара
• Rr Radio радио
• Ss Sauna сауна
• Tt Tiger тигър
• Uu Uhr часовник
• Vv Vater баща
• Ww Wasser вода
• Xx Xylofon ксилофон
• Yy Yacht яхта
• Zz Zahn зъб

Буквите с умлаут и буквата ß

• Ää Äpfel ябълки
• Öö Öl олио
• Üü Überfall нападение
• ẞß Straße улица

Забележка: Ако на клавиатурата си не разполагате с буквите ä, ö, ü и ß, винаги може да ги напишете като съответно ae, oe, ue и ss.

Фонетична азбука

Спелуването дава на всяка буква по дума. По този начин се улеснява комуникацията, напр. по телефона, тъй като често някой букви се чуват по подобен начин и човек не винаги може да разбере всичко правилно. Фамилията "Maier" би се изговорила буквено по следния начин:

Спелуването определя официално кои думи към коя буква принадлежат. Има разлики в Германия, Австрия и Швейцария.

В отклонение от официалното спелуване в Германия за буквата S често се използва името Siegfried, а за Z думата Zeppelin. В Австрия за Ch често се използва Christine, Johann за J, Norbert за N и Zeppelin за Z.

Дифтонги

В немския често се използват дифтонги. Дифтонгите представляват два отделни гласни звука, стоящи един след друг, като например „ei“, „ie“, „ai“, „eu“, „äu“ и „au“. Те се разглеждат като един звук.

Дифтонгите „äu“ и „eu“ звучат еднакво. За да разберем кой от двата дифтонга е правилен в определена дума, трябва да погледнем нейния корен. Формата за множествено число на думата „Haus“ ('къща, дом') например е „Häuser“ и никога „Heuser“, въпреки че звучи по същия начин. Други примери:

Дифтонгите „ei“ и „ai“ също звучат еднакво. Тук обаче няма правописно правило, което да помогне при избора между двете, затова малкото думи, които се пишат с „ai“, трябва просто да се научат наизуст сами за себе си:

Забележка: При дифтонгите „ai“ и „ei“ има много думи, които звучат еднакво, но се изписват по различен начин:

Буквата „h“ и звуковете „ch“ и „sch“

Освен дифтонгите съществуват и буквените съчетания „sch“ и „ch“, както и нямото „h“, което се изписва, но не се произнася.

h може да се произнесе по два начина:

• като твърдо [h] – в началото на думата:

  Hund (= куче) , Haare (= коса) , Haus (= къща, дом)

• като нямо h – главно пред съгласните l, m, n и r, както и пред/след гласни. Тогава гласната пред h се произнася двойно по-дълго:

  fehlen (= липсвам) , nehmen (= вземам/взимам) , Zahn (= зъб) , Lehrer (= учител) , sehen (= виждам) , gehen (= отивам) , Rehe (= сърни)

Забележка: Думи, които започват с q-, sch-, sp- или t-, никога нямат нямо h:

Правилното произношение на звуковете -ch и -sch е важно, както става ясно от примерите Kirche (= църква) и Kirsche (= череша) . Двете думи изглеждат сходно, но имат различни значения и може да се объркат лесно, ако -ch- или -sch- не се произнесат правилно.

ch се произнася по два различни начина:

• като [x] – след гласните a, o, u, както и дифтонга au:

  Ach (= ах) , Buch (= книга) , Loch (= дупка) , Fach (= област, предмет, дисциплина) , Dach (= покрив) , doch (= обаче)

• като [ç] – след всички останали гласни, след l, n и r и в окончанието -chen:

  ich (= аз) , Milch (= мляко) , Kirche (= църква) , manchmal (= понякога) , Mädchen (= момиче)

• като [k] – пред буквите a, o, u, l, r и s:

  Chaos (= хаос) , Chor (= хор) , sechs (= шест) , wachsen (= раста) , Fuchs (= лисица)

sch се произнася:

• Съчетанието „sch“ се произнася винаги [ʃ⁠]:

  Fisch (= риба) , Kirsche (= череша) , Mensch (= човек) , falsch (= фалшив, грешен, неправилен, неверен)

• Буквените съчетания „St“ и „Sp“ се произнасят съответно [щ] и [шп]:

  Strafe (= наказание) , Stimme (= глас) , steil (= стръмен) , spät (= късно) , Spaß (= забавление) , Sport (= спорт)

Забележка: При думата bisschen (= малко) не се прознася „sch“, а „ch“.

Удвояване на гласни и съгласни

В някои думи една и съща гласна буква се изписва двойно, като така се изговаря като дълга гласна:

Обратно на удвояването на гласните двойните съгласни изискват изговора на предходната гласна като кратка гласна:

Буквите „s, ß“ и „ss“

Буквата "s" може да се изговаря по различен начин. Освен като нормално "s" тази буква се появява и като двойна съгласна "ss", като освен това съществува и буквата "ß".

Мекото двучно "s" се пише по правило винаги с обикновено "-s-".

• След единични кратки гласни по принцип стои "-ss":

  Fass (= бъчва) , Pass (= паспорт) , Tasse (= чаша) , fressen (= ям (за животно)) , Kuss (= целувка) , Fluss (= река)

• Освен това "ss" винаги се използва в представката "miss-":

  Missverständnis (= недоразумение) , missachten (= пренебрегвам, игнорирам)

• "ß" се пише след дълга гласна/дълъг преглас или след дифтонги:

  Maß (= мярка) , Soße (= сос) , außen (= вън, отвън) , Straße (= улица) , süß (= сладък) , fließen (= тека) , heiß (= горещ)

Запомни: В Швейцария не се използва буквата "ß", на нейно място винаги стои "ss".