Към съдържанието

Наречия

Наречията (наричани още Umstandswort) дават информация относно мястото, времето, причината или начина на изпълнение на дадено действие. Те се отнасят към глагола и с тяхна помощ се описва кога, как, къде и защо се е случило нещо. Наречията са непроменливи думи и никога не се скланят. Съществуват различни видове наречия: за място, за време, за причина и за начин.

Освен това наречията могат да се образуват от други видове думи (съществителни или прилагателни имена). Нормалните прилагателни също могат да се използват като причастия. В този случай причастието се различава от прилагателното по това, че не описва съществително име, а определя по-подробно глагола (=използване на прилагателните като наречия).

прилагателно име наречие
Der nette (=Adjektiv) Mann (=Nomen)
Любезният (=прилагателно име) мъж (=съществително име)
Der Mann lächelt (=Verb) nett (=Adverb).
Мъжът се усмихва (=глагол) любезно (=наречие).
→ Wie ist der Mann?
Какъв е мъжът?
→ Wie lächelt der Mann?
Как се усмихва мъжът?
“Nett” beschreibt das Nomen, in diesem Fall den Mann.
„Nett“ описва съществителното име, в случая – мъжа.
“Nett” beschreibt das Verb näher, in diesem Fall das Verb lächeln.
„Nett“ описва глагола, в случая – „lächeln“.

Образуване на наречия

Наречията се образуват отчасти от други видове думи посредством прибавяне на наставки.

  • Образуване от съществително име посредством прибавяне на окончания:

    -weise:
    Als Ersatz für das Mehl können wir Mandeln verwenden. (Substantiv)
    Като заместител на брашното можем да използваме бадеми.(съществително име)
    Ersatzweise können wir auch Mandeln verwenden. (Adverb)
    Като заместител можем да използваме и бадеми. (наречие)
    -s:
    Am Morgen putze ich mir die Zähne. (Substantiv)
    От утре ще си мия зъбите. (съществително име)
    Morgens putze ich mir die Zähne. (Adverb)
    Сутрин си мия зъбите. (наречие)
  • Образуване от някои прилагателни посредством прибавяне на окончание:

    -erweise:
    Nur zufällig entdeckte ich dich in der Menge. (Adjektiv)
    Само случайно те откривам в тълпата.
    Ich entdeckte dich nur zufälligerweise in der Menge. (Adverb)
    По случайност те откривам в тълпата.

Наречия за място

Къде?
hinten (= отзад) , vorne (= отпред) , da (= там) , dort (= там) , oben (= горе) , unten (= долу, отдолу) , hier (= тук) , außen (= вън, навън) , innen (= вътре) ...
Откъде?
von links (= отляво) , von oben (= отгоре) , von draußen (= отвън) , dorther (= оттам) , daher (= оттам) , von dort (= оттам) ...
Накъде?
nach hinten (= назад) , nach rechts (= надясно) , dahin (= натам) , abwärts (= надолу) , aufwärts (= нагоре) , dorthin (= натам) , hoch (= високо) , runter (= надолу) ...
Beim Konzert stand ich ganz vorne an der Bühne.
= На концерта стоях точно пред сцената.
Ich kam von links aber du hast mich nicht gesehen.
= Дойдох отляво, но ти не ме видя.
Lass uns nach rechts gehen, dann sind wir schneller.
= Да вървим наляво, ще стигнем по-бързо.

Наречия за време

Кога?
gestern (= вчера) , eben (= току-що, тъкмо) , nachher (= след това) , abends (= вечер(та)) , vorhin (= одеве, преди малко, по-рано) , jetzt (= сега) , später (= по-късно) , damals (= тогава) , heute (= днес) ...
Колко дълго/често?
kurz (= къс, кратък) , immer (= винаги) , selten (= рядко) , nie (= никога) , manchmal (= понякога) , oft (= често) , zwischendurch (= междувременно) , seitdem (= оттогава) ...
Откога/докога?
ab morgen (= от утре) , ab sofort (= от сега нататък) , ab jetzt (= отсега, от сега нататък) , bis morgen (= до утре) ...
Откога/колко дълго?
seit gestern (= от вчера) , seit morgens (= от сутринта) , schon lange (= отдавна (вече)) , schon immer (= открай време, винаги) , seit kurzem (= отскоро, от известно време, напоследък) , noch nie (= все още не, никога (досега)) ...
Wir müssen bald mal wieder schwimmen gehen.
= Скоро трябва да се върнем да плуваме.
Momentan gehe ich nur selten schwimmen.
= Понастоящем рядко ходя да плувам.
Ab morgen fange ich an regelmäßig schwimmen zu gehen.
= От утре започвам да ходя редовно на плуване.
Seit kurzem gehe ich jeden Tag vor der Arbeit schwimmen.
= От известно време ходя да плувам преди работа всеки ден.

Забележка: Наречието “seit” (= от, откакто) често се бърка със seid (= сте) (формата за 3 л. мн.ч. на глагола sein (= съм) ) и поради това се пише погрешно. Можете да избегнете тази грешка, като запомните, че seit (= от, откакто) = Zeit (= време) , или чрез следното изречение: “Bei seit geht es um die Zeit.” (= Със „seit“ се има предвид време.) .

Наречия за причина

Защо? За какво? Как така? При какво условие?
also (= also) , deshalb (= затова) , daher (= daher) , deswegen (= deswegen) , darum (= затова) , dadurch (= dadurch) , folglich damit (= folglich damit) , hiermit (= hiermit) , dazu (= dazu) , jedenfalls (= jedenfalls) , demnach (= demnach) , dennoch (= dennoch) , dafür (= dafür) , schließlich (= schließlich) , folglich (= значи) ...
Mein Auto hatte einen Platten. Darum kam ich zu spät.
= Колата ми се повреди. Затова дойдох твърде късно.

Наречия за начин

Как? Колко много? Колко много?
обозначаващ степен и размер
anders (= в противен случай) , äußerst (= извънредно) , allzu (= прекомерно) , beinahe (= почти) , besonders (= особено) , bekanntlich (= както е известно) , ebenfalls (= също така) , einigermaßen (= в известна степен) , fast (= почти) , folgendermaßen (= по следния начин) , ganz (= съвсем) , genauso (= точно така) , genug (= достатъчно) , gern (= с удоволствие) , kaum (= едва) , leider (= за съжаление, за жалост) , möglicherweise (= може би) , sehr (= много) , so (= така) , vielleicht (= може би) , wirklich (= наистина) , ziemlich (= доста) ...
Как? Колко много?
Описващ ограничение:
allerdings (= без съмнение) , doch (= ама) , hingegen (= напротив) , immerhin (= все пак) , jedoch (= обаче, пък) , nur (= само) , wenigstens (= поне, най-малкото) , zumindest (= поне, най-малкото) ...
Как?
Обозначаващ разширение
auch (= също) , außerdem (= освен това) , ferner (= по-далече) , ebenfalls (= също) , sonst (= иначе) , zudem (= при това) , erstens (= първо, най-напред; от една страна) , zweitens (= второ; от друга страна) , drittens (= трето) ...
Mit meinem neuen Kollegen komme ich einigermaßen zurecht. Dir würde es da genauso gehen.
= Разбирам се с новия колега в известна степен добре. И при теб би било същото.
Ich versuche zumindest immer freundlich zu ihm zu sein.
= Поне се опитвам винаги да съм любезен с него.
Er ist ebenfalls stets freundlich und nett.
= Той също е винаги мил и любезен с мен.

Степенуване на наречия

Наречията, освен няколко изключения, не се степенуват. Наречията oft (= често) и wohl (= добре) имат две сравнителни форми.

положителна степен сравнителна степен превъзходна степен
oft
öfter
am öftesten
häufiger
am häufigsten
wohl
wohler
am wohlsten
besser
am besten

Неправилните наречия gern (= обичам) , bald (= скоро) и sehr (= много) също се степенуват.

положителна степен сравнителна степен превъзходна степен
gern
lieber
am liebsten
bald
eher
am ehesten
sehr
mehr
am meisten

Степенуване на определителни наречия

Прилагателните, които се използват и като наречия, могат също да се степенуват. При това се използва неспрегнатата форма на сравнителната степен и превъзходната степен с am + sten:

положителна степен сравнителна степен превъзходна степен
viel
много
mehr
am meisten
wenig
малко
weniger
am wenigsten
gut
добре
besser
am besten
schnell
бързо
schneller
am schnellsten
Er ist schnell gelaufen.
= Той тича бързо. (минало време)
Sie ist schneller gelaufen.
= Тя тича по-бързо. (минало време)
Der Profi ist am schnellsten gelaufen.
= Професионалистът тича най-бързо. (минало време)

Някои определителни наречия имат допълнително превъзходна степен с окончание -stens:

bestens (= отлично) , höchstens (= в краен случай) , schnellstens (= възможно най-бързо) , wärmstens (= най-топло)
Mir geht es bestens.
= Чувствам се отлично.
Ich grüße dich wärmstens.
= Поздравявам те най-топло.
Lass uns schnellstens hier weg.
= Да се махаме възможно най-бързо от тук.
Es kann höchstens noch einen Moment dauern.
= Може краен случай да продължи още един момент.

При някои наречия без сравнителна степен степенуването може да се образува посредством комбинация с mehr (= повече) или weiter (= по-нататък) (сравнителна степен) и с am meisten (= повечето) или am weitesten (= най-нататък) (превъзходна степен). Например:

Sie steht weiter vorne.
= Тя стои по-отпред.
Er steht am weitesten vorne.
= Той стои най-отпред.
Назад към началото